Библиотеката на бъдещето

Когато Уикипедия стана популярна, забравихме посещенията в библиотеката и престанахме да използваме добрите стари хартиени енциклопедии. Това си има своите положителни и отрицателни страни.

Положително е, че информацията достига до нас само с натискането на няколко клавиша. Бихме могли да я видим на няколко езика и да преценим коя версия е най-пълна. Разполагаме с изображения, схеми, понякога и видеа. Разширяваме мирогледа си без да е нужно да купуваме редица книги, което е доста скъпо начинание. Избирателността, за която дава възможност Уикипедия, е най-ценната й характеристика – ние можем да напишем само една единствена дума и да прочетем точно това, което ни е нужно. Ако имаме въпроси по други теми, просто следваме хиперлинка в самия текст. Тази лукообразна структура, чрез която навлизаме в знанието слой по слой, задълбочавайки процеса на учене, ни дава възможност да стигнем до самото дъно на информацията и да разберем ВСИЧКО наведнъж, когато ни е нужно.

Недостатъкът е понякога несигурността на информацията и възможността за манипулирането й, тъй като Уикипедия дава право на всеки да бъде редактор. Разбира се, има изисквания за всяка външна намеса, посредством условия за писане, и екип, който следи целия процес, което до известна степен да гарантира за достоверност.

Благодарение на този виртуален подем, библиотеките остават празни. Мнозина учени и филолози се опитват да стимулират посещаемостта като създадат атракция, чрез която четенето да се представя като искано и забавно занимание. Едни от големите световни столици превръщат библиотеките в музеи, в които ежемесечно правят големи експозиции на старинни издания, изобретения от книги, картини и др. Други създават читателски кътове за дебат. У нас вече почти всяка регионална библиотека има компютъризирани читални със заредени архиви. Библиотеките се дигитализират и превръщат в огромни бази данни.

time machine movie libraryНо страхът от бъдещето продължава да тегне като проклятие. Интернет прави читателите мързеливи в намирането на информация. Идеята на Хърбърт Уелс в романа “Машина на времето” е уникална – за библиотека на бъдещето в образ, който може да разкаже всяка книга. Но подобна практика би говорила единствено за неграмотност и феномен, който много условно мога да нарека “читателска инвалидност” поради неумението да се чете или изобщо премахване на “четенето” като процес в запознаването с една книга.

Google+ Comments

Leave a Reply