Facebook: щастие или завист поражда у нас?
Лично аз познавам 2-ма души, които нямат лични профили във фейсбук. Ако си мислите, че това е, защото са по-стари или закостенели – не. И двамата са под 30-годишни съвременни личности, които просто нямат фейсбук профили.
Останалите обаче имаме! И го преглеждаме поне по няколко пъти дневно. Получаваме известия на смартфона си, ако някой е коментирал или харесал наша снимка, ако сме тагнати някъде, ако имаме ново съобщение, заявили сме присъствие към дадено събитие и т.н. Това си е разсейващо и отнема от ограниченото ни време. Замисляли ли сте се обаче как ви се отразява цялото това скролване по нюзфийда и разглеждане на разни щастливи снимки на ваши близки и приятели?
Доскоро имаше една основна теза – че фейсбук поражда у нас завист. Завиждаме на хората, които виждаме, за позитивните емоции, за приятелите, купоните, пътуванията и т.н. Може и да има нещо вярно в това твърдение, не го отричам напълно, но наскоро попаднах и на друго изследване в тази насока, германско при това. Според него позитивните снимки, които виждаме, предизвикат по-скоро позитивни емоции у нас като зрители. Причината е, че усмихнатите хора карат и останалите да се усмихват. Особено ако разглеждаме снимки на наши приятели или роднини, с които емоционално сме по-близки. Тогава е нормално да бъдем още по-щастливи заради тяхното щастието. Усещаме го като по-лично. Като се замислим, май има логика във всичко това… Нали?