Готови ли сме да променяме спомените си?
Попаднах на нов инструмент от Google, който е достъпен до потребителите на Android и iOS. Той се нарича Magic Earse и се използва за редактиране на видеа и снимка. С едно докосване могат да се премахват предмети или хора и по този начин да се получи перфектният кадър. Опцията е супер, но срещнах и теория за редактирането на снимките и как това променя спомените ни.
В най-общи линии може да се каже, че щом правим снимка, значи запечатваме момента такъв, какъвто е. Той е и този, който е в съзнанието ни и ще се сещаме в годините напред за него. Но с подобни нововъведения като това на Google, ненужното или излишното изчезва и остава само перфектното. Но светът такъв ли е и трябва ли да живеем в тази измислена реалност?
Поставям въпроса малко по-философски, защото в стремежа ни всичко да бъде идеално, изпускаме същината. Сещам се за думите на фотографа Клейтън Кюбит, който казва, че това, което днес ти се вижда скучно, вбъдеще ще е най-любопитното нещо.
Замислих се, че и инструменти като Magic Earse се създават и използват най-вече заради изкуствената среда в социалните мрежи. Там е важно да се улови перфектният кадър, който да събере лайкове. Но от това се губи достоверността на реалността и се създават представи за локации, които вдействителност нямат нищо общо със снимката или видеото.
За момента аз се въздържам от използването на тулове за редактиране на снимки и видеа – залагам на начина на снимане и на възможностите на монтажа. Аз искам да запазя спомените си такива, каквито са, дори и да не са идеалните. А вие?