Огледалото ме гледа. И аз него. Вчера бях в банята, опитвах се да се избръсна. Обикновено нещо, но огледалото беше ново – от тези „умните“. Трябвало да показва времето, новините, да ми напомня за срещи. Вместо това, ми показваше колко зле изглеждам. Не буквално, разбира се. Анализирало кожата ми, открило „фини линии“ и „загуба на еластичност“. Предложи ми кремове. И процедури. Това не е огледало. Това е машина за генериране на комплекси. Всички тези „умни“ устройства, които ни обещават да опростят живота, в крайна сметка правят точно обратното. Създават нови проблеми, за които дори не сме подозирали, че имаме. И ни карат да се чувстваме неадекватни. Защо ни е огледало, което ни казва, че стареем? Не виждам ли аз достатъчно добре бръчките си? Не усещам ли кожата си? Всичко е свързано с данните. Те събират информация за нас – за външния ни вид, за навиците ни, за предпочитанията ни. И я използват, за да ни продават неща, от които не се нуждаем. Кремове, процедури, фитнес програми, диети. Целият този индустриален комплекс за „подобряване“ на човека. Вземете например фитнес тракерите. Те измерват всяка наша стъпка, всеки пулс, всяка калория. И ни казват, че трябва да се движим повече, да ядем по-малко, да спим по-добре. Сякаш не знаем това и сами. Сякаш тялото ни не ни дава сигнали. Но тези тракери ни карат да се чувстваме виновни, ако не постигнем определени цели. Превръщат здравето в състезание. В цифри. И после тези „умни“ хладилници, които ни напомнят, че сме забравили да купим мляко. Или тези „умни“ термостати, които ни казват, че трябва да намалим отоплението. Сякаш сме неспособни да се грижим за себе си и за дома си. Сякаш сме деца. Помня как баба ми правеше компоти. Не защото имаше някакъв алгоритъм, който ѝ казваше кога плодовете са узрели. А защото ги виждаше. Усещаше аромата им. Знаеше кога са готови. Това беше интуиция. Опит. Знание, предавано от поколение на поколение. Сега разчитаме на машини, които да вземат решения вместо нас. Забравяме как да мислим самостоятелно. Как да се доверяваме на собствените си усещания. Вчера, след като се избръснах, изключих „умното“ огледало. Върнах старото. Обикновено стъкло. То просто отразяваше лицето ми. Без оценки. Без съвети. Без реклами. Не съм сигурен, че ще купувам повече такива джаджи. Може би е по-добре да се доверим на старите, проверени неща. На здравия разум. На собствените си очи. На интуицията. Защото в крайна сметка, най-важното е да се чувстваме добре в кожата си. А не да се опитваме да угодим на някакъв алгоритъм. И да се убеждаваме, че сме загрозели.