Напред към… ретро технологиите
Според известния цитат на Нилс Бор, технологиите са се развили повече през последните 30 години отколкото през предишните 2000 – нещо, което е казал през първата половина от 20-ти век. При това те продължават до ден днешен да се развиват с такава скорост, че можем спокойно да кажем: бъдещето е сега.
Въпреки това напоследък (сиреч през последното десетилетие) се наблюдава едно странно завръщане на технологиите от миналия век, в частност тези от 70-те до края на 90-те години. Всичко винтидж или ретро е на мода.
Един от най-добрите примери за това явление е „възкресяването“ на виниловите плочи. Когато изглеждаше, че бяха напълно заменени от дигиталния формат, изведнъж настана бум на продажбите на винилови плочи, и то не само сред колекционерите.
Малко по-късно, но следвайки същия изненадващ ръст в популярността, видяхме завръщането на една технология, която до онзи момент изглеждаше напълно затрита от навлизането на смартфона с камера – фотоапаратите за моментни снимки. Polaroid – марка, която през по-голямата част на историята на тези фотоапарати доминираше пазара до такава степен, че до ден днешен името ѝ се използва като синоним за всички подобни устройства – банкрутира през 2001 г., само за да бъде върната няколко години по-късно под формата на The Impossible Project с помощта на публично финансиране. През това време в тази ниша навлязоха фотоапаратите за моментни снимки на Fujifilm и Kodak. За леко съжаление на феновете на този вид фотография, напоследък можем да видим и принтери за моментни снимки, които само имитират този винтидж ефект, но пък позволяват много по-голяма свобода над крайния вид на снимката.
Защо в крайна сметка в ерата на виртуалната реалност и изкуствения интелект се завърнаха аналоговите джаджи от 20-ти век? Според някои е просто мода, за други е от носталгия, а трети просто търсят нещо, което могат да докоснат в този свят от мегабайти.
А вие какво мислите за ретро технологиите – задоволяват ли все още съществуваща потребност или по-скоро са временна мода?