Когато за първи път видях снимки на магистрала с велоалея по средата, помислих, че е компютърна визуализация. Оказа се реален проект в Южна Корея – между Деджон и Седжонг. И не е просто велоалея, а алея покрита със соларни панели, които генерират ток, докато ти си караш колелото. Дължината й е 32 километра, а от двете страни има по три ленти за коли. Звучи лудо, но работи. Това са над 7200 соларни панела, които не просто осигуряват сянка, но и генерират около 2200 мегаватчаса електричество годишно.
Трасето е отделено с бариери, така че няма как някой автомобил да навлезе при колоездачите. Панелите пазят от слънце, а достъпът до алеята става през подземни тунели, което означава – без пресичания и без излишен риск. Подобно на SolaRoad в Нидерландия, проект за 3,7 милиона долара, при който 70-метров участък от пътя е заменен със соларни панели, захранващи осветлението на пътя, тази велосипедна магистрала е истински пробив за зелената енергия. Лентите ѝ произвеждат повече от достатъчно електричество за осветлението на магистралата и за зарядните станции за електромобили, според изданието Fast Company.
Разликата е, че в Нидерландия колоездачите карат върху соларните панели, докато в Южна Корея е обратното. Под соларните панели, монтирани над велоалеята, велосипедистите използват подземни тунели, за да се качват и слизат от трасето, което значително повишава безопасността, тъй като ги изолира напълно от автомобилния трафик. Веднъж качили се на алеята, те са предпазени от движението от двете страни чрез бариери. Макар това да не предлага приятна гледка към пейзажа, осигурява надеждна защита от слънцето.
Това не е просто екстравагантна идея. Това е модел, който показва как всяка площ може да бъде използвана умно, стига някой да мисли стратегически. Интелигентното планиране тук е на ниво – не просто се създава нова велоалея, а се интегрира в съществуваща инфраструктура, която работи на три нива: транспорт, енергия и защита. И всичко това – на 32 километра активна магистрала.
Такъв проект ми действа като шамар за реалността ни – колко неефективно използваме собствените си пространства и възможности. Това не е футуризъм. Това е случващо се вече настояще. И няма оправдание да не го искаме и тук.
