Преди години си взех най-евтините соларни панели на пазара. Идеята беше проста: да намаля сметките за ток и да се похваля, че съм част от зелената революция. Сметките наистина паднаха, но не за дълго. Само след две години половината панели изгоряха, а другите започнаха да дават ток като коледна лампичка. Оказа се, че в евтиното няма „зелено“, а най-вече химия, която се разпада на слънце. Истинската цена излезе в пъти по-висока – разходи за смяна, нерви и време, което иначе щях да прекарам в нещо по-смислено от разглобяване на пластмасови клетки.

Това не е изолиран случай. Същото се случи и с бормашината, която купих „на промоция“. Изкара два винта и приключи. Китайският мотор изпуши, пластмасовият корпус се стопи, а аз се почувствах като техник от съветски филм – само с отвертка в ръка.

Осъзнах, че евтиното винаги боли. То е като евтин кредит – в началото изглежда изгодно, а после те задушава с лихви. Технологиите не са изключение. Качественият соларен панел е инвестиция, а евтиният – просто разход, който се повтаря. Същото важи и за електромобилите. Евтините батерии се износват за три години, докато качествените държат десет. И пак излиза сметката.

След тези два опита спрях да гледам само цената. Започнах да чета спецификации, да сравнявам гаранции и да търся реални отзиви. Разбрах, че истинската „технологична икономия“ не е в ниската цена, а в дългия живот. И че евтиното винаги излиза скъпо. Особено когато става дума за ток и за винтове.

В крайна сметка, плащаш два пъти – веднъж за боклука и втори път за нещо, което работи.