Вчера се загледах в Инстаграм. Не от скука, а от чисто любопитство. Исках да видя как точно ме манипулират алгоритмите, как приятелите ми – или по-скоро техните дигитални версии – ме карат да купувам глупости. И, честно казано, успяват.

Всичко започна със стори на бивша колежка. Безупречна кожа, реклама на нов крем за ръце. „Толкова хидратира!“, написа тя. Аз съм мъж, ръцете ми не страдат от кой знае каква сухота, но пет минути по-късно същата реклама вече я виждах от блогърка, от страница за красота, дори от познат, който обикновено споделя само мемета с котки. Алгоритъмът се беше активирал. Целта – да ме убеди, че имам проблем, който може да се реши само с този крем.

И тук не става дума, че кремът е лош. А че този поток от информация създава илюзия за необходимост. Започваш да се чудиш: „Аз ли съм единственият, който няма този крем?“, „Може би наистина трябва да си купя нещо за ръцете?“. Това е класика. Социалното доказателство – ако достатъчно хора смятат, че нещо е добро, и ти започваш да го мислиш. А социалните мрежи са идеалната среда за разпространение на такива идеи.

По-късно същия ден, докато гледах снимки на племенника си във Facebook, ми изскочи реклама на безжични слушалки. Не, не търсех слушалки. Но алгоритъмът вече знаеше, че съм разглеждал подобни продукти преди месеци. И сега, напомняйки ми за „стария“ ми интерес, се опитваше да ме убеди, че „новите“ слушалки са решението. В този момент се сетих за един приятел, който смени слушалките си три пъти за последните шест месеца, въпреки че старите му бяха напълно изправни. Попитах го защо. Отговорът беше прост: „Видях ги в Инстаграм, изглеждат готини и исках да ги имам.“

В началото си мислех, че това е просто повърхностно консуматорство, липса на самоконтрол. Но колкото повече се замислям, толкова повече разбирам, че става дума за нещо по-дълбоко. Социалните мрежи не просто ни показват продукти. Те създават цяла социална среда, в която определени продукти се представят като символи на статус, като белег на принадлежност към определена група. Ако не ги притежаваш – аутсайдер си.

Това е особено силно изразено при хората между 25 и 35 години. Те са израснали със социалните мрежи и са най-податливи на тяхното влияние. Познавам жена, която сменя козметичните си продукти всяка седмица, следвайки съветите на инфлуенсъри. Не че козметиката е лоша, но тя буквално преследва перфектния образ, който вижда в Инстаграм, без да се замисля дали това е наистина необходимо за нея.

Не съм сигурен дали това е резултат от добре работещ маркетинг, или от някакъв по-дълбок психологичен феномен. Но едно е ясно – алгоритмите и социалните мрежи са изключително мощни инструменти, които влияят на решенията ни за покупка. И често ни карат да харчим пари за неща, от които нямаме нужда.

Днес си инсталирах приложение, което блокира таргетираната реклама. Не знам дали ще помогне, но е стъпка в правилната посока. Защото в крайна сметка, трябва да си напомняме, че ние сме тези, които трябва да контролираме живота си, а не алгоритмите. И 23 лева за крем за ръце са напълно достатъчни, за да го осъзнаем.